Градът призрак Каякьой: цени, работно време и съвети

📅 Актуализирано: • 🛡️ Проверено на място преди публикуване: входна такса, начини на плащане, работно време и достъп.

Градът призрак Каякьой, известен също като Левиси, е изоставено селище по склона на хълм на около 8 км от Фетие. Къщите без покриви, руините на параклиси и тесните улички, пръснати по склона над съвременното село, все още повтарят очертанията на селището, което някога е стояло тук.

Това място заслужава повече от кратка спирка за снимки. Уличките се изкачват на тераси по склона и докато минавате покрай старите врати, дворове и рушащи се стени, постепенно започвате да си представяте как хората са живели тук преди 1923 г.

Изоставените каменни къщи на града призрак Каякьой край Фетие

⚡ Градът призрак Каякьой накратко – 2026

Вход: равностойността на €3, плащане в турски лири (само в брой). Цени към октомври 2026 г.Работно време: 09:00–20:00 през активния сезон (последен вход в 19:30)Продължителност на посещението: 1,5–2 часаКак да стигнете: с долмуш (маршрутен микробус) или кола от Фетие, с кола – от Хисарьоню и ОлюденизТерен: неравна повърхност с изкачванияНай-доброто време: към края на деня, от късната пролет до ранната есенДостъпност: не е подходящо за инвалидни колички

Струва ли си да отидете в Каякьой?

В Каякьой си струва да отидете заради празните къщи, руините на двете църкви, гледките към долината и тишината на селото, изоставено преди век. Това не е музей с готов маршрут и оформени експозиции, а указателите тук са малко. Но щом тръгнете, разположението бързо става ясно: къщите са в стъпаловидни редове, уличките вървят по склона, а двете църкви са при долния и горния край на селото. Ако смятате да се изкачите над долната част, предвидете повече време, отколкото Ви се струва.

Как да стигнете до Каякьой от Фетие и Олюдениз

От центъра на Фетие до Каякьой е близо: 20–25 минути с долмуш или около 15 минути с кола. Извън града микробусът се вие нагоре по хълмовете, обрасли с борове, и Ви оставя при края на руините.

Денем долмушите до Каякьой се движат редовно. Във Фетие има две основни места за качване:

С кола Каякьой е на около 8 км от Фетие по пътя за Каякьой. Може да се паркира при входа на селото и покрай долния път.

С кола при същото пътуване можете да стигнете и до плажа Гемилер или до Олюдениз.

Ако сте отседнали в Олюдениз или Хисарьоню, не е нужно да се връщате през Фетие. От Хисарьоню през боровата гора до Каякьой води втори път с дължина около 5 км. Откъм Олюдениз това е най-бързият път.

Входна такса и работно време на Каякьой през 2026 г.

В момента входът струва равностойността на €3 в лири, плащане само в брой. Карти и чуждестранна валута на касата не се приемат, затова вземете достатъчно турски лири за цялата компания. Цени към октомври 2026 г.

Сумата в лири зависи от курса за деня. Ще са Ви полезни дребни банкноти: на касата невинаги има ресто.

През активния сезон обектът обикновено е отворен от 09:00 до 20:00, а последният вход е в 19:30. През зимата работното време е по-кратко, затова ако идвате към вечерта, проверете табелата при входа.

Трудно ли е да се разхождате из Каякьой?

На места – да. Пътечките са неравни, осеяни с камъни и на няколко участъка стръмно се изкачват. Уличките освен това понякога са прашни. Въпреки това повечето посетители минават без затруднения през долната част на селото. За инвалидни колички руините не са подходящи.

Каякьой с деца

В Каякьой може да се отиде с деца, но теренът не е подходящ за детски колички. Ако сте с малки деца, много по-удобна е раница за носене.

За семействата с малки деца е по-добре да се придържат към долните улички и да не се качват до горните руини. През лятото съкратете маршрута и правете почивки.

Дръжте децата близо до себе си, особенно горе, където краищата на терасите внезапно пропадат, а старите стени често са нестабилни. Някои отвори на цистерни освен това са на нивото на земята.

Каменна уличка между къщи без покриви в Каякьой край Фетие

Колко време да предвидите за Каякьой?

За да усетите Каякьой, не е нужно да обиколите всяко кътче. Докъде да стигнете, зависи от времето, силите и физическата Ви форма.

  • Кратко посещение: предвидете 45–60 минути, за да разгледате долните руини, да минете по главните улички и да направите няколко снимки. Добър вариант, ако не искате да вървите много.
  • Обичайно посещение: предвидете 1,5–2 часа, за да разгледате долната част, да се изкачите по-нагоре до руините и да се насладите на широките гледки към долината.
  • Дълго посещение: предвидете 3 часа или повече, за да се изкачите до Горната църква и да слезете до Soğuk Su Koyu (Залива на студената вода), а след това да се върнете.

Пътеката до Олюдениз е съвсем друго нещо: тя отнема 1,5–2 часа в едната посока и завършва на крайбрежието, а не при входа на обекта.

Най-доброто време от деня за посещение на Каякьой

Най-доброто време за Каякьой най-често е към края на деня, особено от късната пролет до ранната есен. По това време жегата спада, а ниското слънце подчертава фактурата на стария камък.

Време от деняКакво да очакватеНай-подходящо за
СутринПо-хладно и по-тихо, особено през пролетта и лятото.По-лека разходка без тълпи.
По обедПо-горещо и на открито слънце, сянката сред руините е малко.Само кратко разглеждане на долните улички.
Към края на деняМека светлина, изразителна фактура на руините и прохлада за изкачванията.Снимки и спокойна разходка.
Преди затварянетоНай-хубавата светлина за деня върху каменната зидария. Имайте предвид, че последният вход е в 19:30, а обектът затваря в 20:00, затова в разгара на лятото по залез вече ще се връщате към изхода, а не ще му се любувате от руините.Последен кратък поглед преди вечеря в селото.

Практични съвети преди разходката из Каякьой

  • Обувки: маратонки или туристически обувки с добър грайфер са много по-добри от сандали и джапанки.
  • Слънце и жега: по-голямата част от обекта е на открито слънце, а след касата вече няма къде да се купят напитки. Вземете вода от някое от кафенетата при входа и през топлите месеци не забравяйте слънцезащитния крем и шапката.
  • След залез: в Каякьой обикновено е с 3–4°C по-хладно, отколкото в центъра на Фетие, затова за късно посещение или вечеря в селото вземете лек пуловер.
  • Пушенето е забранено: не може да се пуши на цялата територия. През по-голямата част от годината склонът е покрит със суха трева и храсти, а руините граничат с борова гора, така че една угарка е достатъчна за пожар.
  • Полети с дрон: дроновете трябва да са регистрирани в турската служба за гражданска авиация SHGM, а за снимане на защитен обект като Каякьой е нужно и разрешение от Министерството на културата и туризма. Правилата от време на време се променят, затова проверете предварително актуалните изисквания.
Каменни стълби между разрушени къщи в града призрак Каякьой край Фетие

Историята на Левиси и размяната на населението от 1923 г.

Хората са живели на този склон много преди появата на селото, което виждате днес. Саркофазите и издълбаните в скалите гробници по околните хълмове говорят за селище през ликийския, а после и през елинистическия период, а се смята, че древният град Кармиласос е стоял на същия склон или близо до него. След като през XV век регионът преминава под властта на Османската империя, местната гръцка православна общност продължава да живее тук, като до голяма степен сама решава своите религиозни и общностни дела.

Селището се разраства главно през XVIII и XIX век. Оценките за размерите му силно се различават – от няколкостотин до повече от 3000 каменни къщи, издигащи се на тераси по склона. Повечето от тях са били компактни еднофамилни къщи с площ около 50 квадратни метра; между тях са стояли църкви, параклиси, училища и работилници, а са ги свързвали тесни улички. Данните за населението също силно се различават, но често се цитират османски записи от 1912 г., в които са посочени около 6500 жители.

Самият склон е твърде каменист и стръмен за земеделие, затова общността се занимава с търговия и занаяти. Жителите са били дърводелци, каменоделци, ковачи, налбанти и шивачи, а работилниците им обслужвали целия район. Към началото на XX век в Левиси е имало свой пазар, поща, аптека и болница с постоянни лекари, където идвали и от съседните села. В селото е имало и свои училища, включително училище за момичета на склона над селото, където се преподавало на гръцки. Тези, които искали да учат по-нататък, трябвало да заминат за Родос, Атина или Истанбул.

Терасовидното разположение е една от най-характерните черти на Каякьой: то е замислено така, че нито една къща да не закрива слънцето и гледката на друга. Строителството по склона освен това оставяло по-равната и подходяща за обработване земя на дъното на долината свободна за посеви.

Левиси не е бил единствената общност тук. Мюсюлмански турски семейства живеели в отделно селище в равнината долу и обработвали дъното на долината, а гръцката православна общност се придържала към склона. Според местните разкази двете общности живели в продължение на поколения една до друга почти без търкания, докато войната и размяната на населението не сложили край на това.

Историческите каменни руини на Левиси (Каякьой) по склона на хълма

До 1923 г. селото се е наричало Левиси. Съгласно споразумението за размяна на населението между Гърция и Турция жителите му трябвало да заминат за Гърция. Много от тях се заселили североизточно от Атина и основали там Неа Макри, тоест „Нова Макри“ – по гръцкото име на Фетие. В обратната посока мюсюлманските общности от Гърция били преселени в Турция.

Част от тези семейства били настанени в Каякьой, но каменистият склон можел да даде малко на земеделци, свикнали с маслинови горички и плодородна земя, и повечето се преселили в долината долу или на други места в региона. Когато заминавали, мнозина вземали със себе си вратите, прозоречните рамки и гредите на покривите.

Къщите така и не били заселени отново в забележима степен, а земетресенията във Фетие през 1957 г. повредили много от оцелелите сгради. След това камъкът и детайлите от празните къщи били използвани за ремонт на къщите в долината. Всичко това заедно обяснява защо днес толкова малко къщи в Каякьой са запазили покривите, вратите или капаците си.

Читателите на Луи дьо Берниер ще разпознаят в Каякьой реалния прототип на Ескибахче от романа Birds Without Wings. Книгата помогна Каякьой да бъде открит от чуждестранните читатели. Селото се появява и на екрана: тук са снимани сцени от филма The Water Diviner (2014), режисьор и изпълнител на главната роля в който е Ръсел Кроу.

В Левиси е съществувал необичаен погребален обичай. Умрелите първо са погребвани в плитки гробове при параклиса, а след около седем или осем месеца костите са изваждани и пренасяни в костницата при църквите. В продължение на поколения останките на цялото село се оказвали събрани на едно място. Този обичай е известен и в други гръцки общности в Анадола и обяснява защо църквите са били в центъра на селския живот, а не в покрайнините му.

Днес Каякьой е защитен исторически обект, а броят на запазените къщи ясно показва колко голямо е било някога селото.

Каякьой като символ на приятелството: в края на 1980-те и началото на 1990-те години турски и гръцки обществени организации предложиха Каякьой да стане символ на общия опит на двете общности, загубили родината си в резултат на размяната на населението. Приблизително по същото време беше предложено Каякьой да бъде включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Нито една от идеите не беше осъществена и в двете държави мястото и днес се обсъжда като свързано със събитията от 1923 г.
Руините на историческа църква в града призрак Каякьой край Фетие

Двете църкви на Каякьой: Долната и Горната

Две гръцки православни църкви отбелязват долния и горния край на селото. Долната църква (Панагия Пиргиотиса) е при входа, а Горната църква (Таксиархис), построена през XIX век, е по-нагоре по склона. В момента и двете са затворени за посещения от съображения за безопасност, но през по-голямата част от изкачването остават в полезрението и помагат да разберете колко високо сте се изкачили.

Църквите не са били единствените места за молитва. Между къщите са пръснати многобройни малки параклиси и покрай някои от тях можете да минете, без дори да ги забележите. Търсете ниски постройки с цилиндричен свод, вклинени в уличките и често долепени плътно до съседната стена.

Площадката при Горната църква предлага прекрасна гледка към обекта. Оттук можете да погледнете назад към къщите долу, а в ясен ден да видите дори Soğuk Su Koyu (Залива на студената вода) на крайбрежието.

Най-широката гледка се открива, ако се изкачите до малкия параклис на самия връх на хълма, отбелязан с пилон за знаме. Знамето се вижда почти отвсякъде в селото, така че е и добър ориентир, ако се объркате в уличките.

Горната част на обекта изглежда по-открита от долната част на селото. Във ветровитите дни вятърът свири в празните прозоречни отвори. Щом се отдалечите от долния път, гласовете на другите посетители бързо затихват.

Изглед към каменните къщи на Каякьой от Горната църква

Архитектурни детайли в Каякьой, на които си струва да обърнете внимание

Най-интересните детайли са на нивото на очите в уличките, а не в широките панорами отгоре, и много от тях показват как хората са се приспособявали към стръмния склон без централно водоснабдяване.

  • Заоблени ъгли: в тесните улички много къщи имат заоблени ъгли на нивото на улицата, за да минават по-лесно хората и натоварените животни.
  • Двуетажни къщи: повечето къщи са имали два етажа. Долният обикновено е служел за обор или склад, а семейството е живяло горе.
  • Eski Çeşme (Старата чешма): тази историческа османска чешма е на главния път, малко под входа на обекта, и често бива пропускана. Тя си заслужава кратко отклонение на отиване или на връщане.
  • Цистерни за дъждовна вода: без централно водоснабдяване много къщи са разчитали на подземни цистерни, в които се стичала водата от покривите. Стъпвайте внимателно: някои отвори може да са частично скрити от камъни или трева.
  • Каменни прозоречни и вратни рамки: обърнете внимание на резбованите рамки, в които някога са висели дървени капаци и врати. Дори там, където няма покриви, те показват първоначалните пропорции на къщите.
  • Избледнял син цвят отвътре: влезте в почти всяка къща и ще видите следи от една и съща бледосиня варосана мазилка. Тя е избледняла до тебеширено сивосин оттенък и е най-близо до характерния цвят на Каякьой.
  • Винени изби и кладенци: някои къщи са имали малка винена изба и собствен кладенец, затова освен цистерните търсете и долни отвори и ниши под нивото на пода.
  • Мозаечни подове: фрагменти от подове от камъчета и плочки са запазени в някои къщи и, най-забележимо, в църквите.

🌿 Дива салвия, костенурки и смокини: какво да забележите по пътя нагоре

В топлите дни, когато се изкачвате нагоре, във въздуха често се носи ухание на дива салвия. Ако в сухите листа край пътеката изведнъж нещо прошумоли, забавете ход и гледайте в краката си. Може да е една от костенурките, които живеят сред руините. Обърнете внимание и на смокиновите дървета, които все още растат в много от старите дворове – много години след като семействата, които са ги засадили, са си отишли.

Кафенета и селска кухня в Каякьой

След разходката из руините слезте през съвременното село до главния път, където малки ресторанти и сенчести тераси предлагат прохлада и почивка. Тук няма клубове, плажни барове и зазивачи пред ресторантите – само кафенета в градини и няколко места с традиционно гьозлеме (турска питка с пълнеж, която се пече на метален лист).

Повечето от тях са сред маслини и стари каменни стени, а в дворовете има достатъчно сянка за обедна почивка. Прясно гьозлеме със студена напитка или турско кафе е отличен отдих след изкачването. Местните котки се разхождат между масите и никой не Ви пришпорва.

При входа до кафенетата няколко малки сергии продават магнити и сувенири местна изработка.

Кафене в градина и местна кухня в Каякьой край Фетие

Пешеходната пътека от Каякьой до Олюдениз

От Горната църква към Олюдениз води маркирана пътека. Преходът отнема около 1,5–2 часа в едната посока – в зависимост от темпото и жегата. По пътя от време на време се откриват гледки към крайбрежието, а после пътеката слиза към курорта.

Безопасност по маршрута Каякьой – Олюдениз

Това е планински преход по пресечен терен, а не спокойна разходка из селото. Пътеката понякога е камениста, неравна и открита и не бива да се избира от хора, на които стръмните спускания им се отдават трудно

  • Следвайте жълто-червената маркировка по маршрута.
  • Обуйте обувки с добър грайфер и вземете поне 1,5 литра вода на човек.
  • През юли и август избягвайте обедната жега и не тръгвайте малко преди залеза.

Обикновено пътеката се минава точно в тази посока, от Каякьой надолу към Олюдениз, защото пътят е предимно надолу и като цяло изисква по-малко сили, макар че стръмните спускания са тежки за коленете. От Олюдениз до Фетие можете да се върнете с долмуш или такси, затова ако тръгвате късно, уточнете предварително часовете на обратните курсове.

Пътеката към Залива на студената вода

От задната страна на Горната църква надолу към Soğuk Su Koyu (Залива на студената вода) слиза неравна пътека – около 1,6 км в едната посока, или приблизително 40 минути пеша. На места спускането е стръмно, а изкачването обратно е по-трудно, отколкото изглежда отгоре, затова го планирайте като отделна разходка.

До Soğuk Su Koyu може да се стигне само пеша или с лодка. Заливът е получил името си от студения пресен извор, който блика в пещера на линията на водата, и колкото по-близо доплувате до него, толкова по-забележимо по-студено става морето. Плажът е с камъчета, а крайбрежните камъни понякога са хлъзгави от водораслите, така че обувките за вода ще са полезни. Няма никакви удобства, напитките и храната трябва да вземете със себе си. Разходните лодки идват тук в средата на деня, а към края на деня, когато си тръгнат, в залива обикновено е по-спокойно.

Преход наблизо: манастирът Афкуле

Ако обичате историческите места и не се плашите от по-трудна пътека, Каякьой може да се съчетае с манастира Афкуле (на английски), който е прилепен към скала над морето; до него води пешеходна пътека от пътя Каякьой – Гемилер. Той е достатъчно близо, за да го посетите в същия ден, но се отнасяйте към него като към отделен преход, а не като към кратко отбиване.

Плажът Гемилер и остров Свети Никола

Ако сте с кола, до плажа Гемилер е съвсем близо. Карайте по същия път от Каякьой на запад около 6–7 км, докато излезе на крайбрежието. На плажа с камъчета има кафене, шезлонги под наем и чиста спокойна вода.

Точно срещу него е остров Гемилер, известен също като остров Свети Никола. През византийския период той е бил важен религиозен център, а склоновете му са осеяни с руини на църкви, параклиси и частично срутена покрита галерия. От плажа Гемилер се движат малки лодки, а там може да се наеме и кану или водно колело, за да стигнете сами. Островът е и сред спирките на нашата разходка с лодка от Олюдениз, ако искате да го видите от водата.

Рано вечерта можете да се изкачите на върха на острова, за да посрещнете залеза. Пътеката нагоре е камениста, така че обуйте нормални обувки, а не джапанки, и започнете да слизате преди да се стъмни. Входът за острова е платен.

Останки от покритата галерия за процесии по склона на остров Свети Никола

Често задавани въпроси за Каякьой

Откъде във Фетие тръгва долмушът за Каякьой?

+
Има две основни места за качване: зад джамията Yeni Hamidiye Camii (Бялата джамия) в центъра на града и зад автогарата на Фетие (Otogar). Пътуването отнема 20–25 минути. Преди пътуването уточнете часа на последния обратен курс: вечер и извън летния сезон долмушите се движат по-рядко.

Как да стигнете до Каякьой от Хисарьоню или Олюдениз?

+
От Хисарьоню през боровата гора до Каякьой води път с дължина около 5 км. Откъм Олюдениз това е най-бързият път, така че не е нужно да се връщате през Фетие.

Може ли да се влезе в църквите на Каякьой?

+
Не. И двете са затворени от съображения за безопасност. Долната църква се вижда добре от уличката при входа, а до Горната църква по-нагоре по склона може да се стигне плътно.

Може ли да се стигне пеша от Каякьой до Залива на студената вода?

+
Да. От задната страна на Горната църква до Soğuk Su Koyu (Залива на студената вода) слиза неравна пътека – около 1,6 км в едната посока, или приблизително 40 минути пеша. На места спускането е стръмно, а обратното изкачване е по-трудно, отколкото изглежда. В залива няма никакви удобства, затова вземете със себе си напитки и храна.

Може ли да се стигне пеша от Каякьой до Олюдениз?

+
Да. Маршрутът започва при Горната църква и отнема около 1,5–2 часа в едната посока. Нужни са добри обувки, вода и достатъчно светла част от деня. Не забравяйте, че пътеката завършва в Олюдениз, а не се връща в Каякьой, така че после ще Ви трябва долмуш или такси.

Подходящ ли е Каякьой за деца и детски колички?

+
За деца долните улички са наред, ако ги държите близо до себе си, но за колички там не е място – по-добре вземете раница за носене. В горната част трябва да сте по-внимателни: теренът там е по-ронлив, а разликите в нивото между терасите се забелязват по-трудно.

Има ли на територията тоалетни или кафенета?

+
Не. При входа има няколко кафенета и ресторанта, а в едно от тях на посетителите се разрешава да ползват тоалетната срещу малка такса. Още повече места, където да хапнете и пийнете, има покрай долния селски път, така че уредете тези въпроси преди началото на изкачването.

За този пътеводител

Този пътеводител е написан от местния екип на Fethiye Tours. Актуализираме практическата информация след проверка на място или чрез надеждни местни контакти.